С птиците
Прелива изгревът, изгаря тишината.
От огъня светлее дъното на лавата,
а цветното небе здрачее в тъмнината
и облаци от прах зачеркват синевата.
Пищейки, птиците залутани премятат
криле пречупени, на сляпо търсят
това, което във сърцата чувстват.
Простора си, и искат да го видят.
А стъпки нечии бродят в съня им
и ги стряскат почти като гръм.
С вик и аз се събуждам, търсеща длани,
да прогледна, че здрачù се навън.
Две ръце по клепачите будни
да потрепват със приливен зов,
да помилват очите дъждовни
и да повярвам, че още те има, любов.
И прогледнала, пак да притворя
своите клепки за поредния сън,
в който милата чудница-фея,
да ме върне в мечтания звън.
Там, където часовник припява
полунощния трепет с поклон,
а принцесата в принца си вярва
и танцува във бален салон.
Ала тъмно е вече навън, полунощ е.
Где да търся изгубена свойта пантофка.
Моят принц, може би спи... уморен е...
Босонога пристъпям по свойта пътека.
Там, където лавата мята огньове
като късове взрив във плътта ми.
Дишат айсберги, в дясното на сърцето,
а отляво летя с птиците и светлее ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
