12 февр. 2011 г., 20:31

С(р)амота

1K 0 1

С(Р)АМОТА

 

 

Алоооу, кой там?

Аз. Сам.

Сам? Че защо тогава вдигаш?

Телефонът иззвъня. Кой от другата страна?

Аз. Сам.

Сам? Че защо звъниш тогаз?

Нали ти казвам – няма никой в нас!

И ме питаш що ти вдигам,

а си в положение като мойто.

Питам, питам без да мигам,

за да знам дали си този, който...?

Този, който, който...! Какво който?

Този, който взима свойто.

Взима, взима. Колко да взима?

Всичко, което иска да има.

Е как се има

всичко, което се взима?

След като го вземеш, то е твое,

а преди това било е мое.

Казваш, че твоето съм взел?

Я млъкни бе, дърт козел!

Козел, така ли?

Така, така!

Я си затвори мръсната уста!

А защо слушалката вдигна̀?

Щото телефонът иззвъня!

Млъквам, но да знаеш, че си свиня!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....