12 февр. 2011 г., 20:31

С(р)амота

1K 0 1

С(Р)АМОТА

 

 

Алоооу, кой там?

Аз. Сам.

Сам? Че защо тогава вдигаш?

Телефонът иззвъня. Кой от другата страна?

Аз. Сам.

Сам? Че защо звъниш тогаз?

Нали ти казвам – няма никой в нас!

И ме питаш що ти вдигам,

а си в положение като мойто.

Питам, питам без да мигам,

за да знам дали си този, който...?

Този, който, който...! Какво който?

Този, който взима свойто.

Взима, взима. Колко да взима?

Всичко, което иска да има.

Е как се има

всичко, което се взима?

След като го вземеш, то е твое,

а преди това било е мое.

Казваш, че твоето съм взел?

Я млъкни бе, дърт козел!

Козел, така ли?

Така, така!

Я си затвори мръсната уста!

А защо слушалката вдигна̀?

Щото телефонът иззвъня!

Млъквам, но да знаеш, че си свиня!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...