12.02.2011 г., 20:31

С(р)амота

998 0 1

С(Р)АМОТА

 

 

Алоооу, кой там?

Аз. Сам.

Сам? Че защо тогава вдигаш?

Телефонът иззвъня. Кой от другата страна?

Аз. Сам.

Сам? Че защо звъниш тогаз?

Нали ти казвам – няма никой в нас!

И ме питаш що ти вдигам,

а си в положение като мойто.

Питам, питам без да мигам,

за да знам дали си този, който...?

Този, който, който...! Какво който?

Този, който взима свойто.

Взима, взима. Колко да взима?

Всичко, което иска да има.

Е как се има

всичко, което се взима?

След като го вземеш, то е твое,

а преди това било е мое.

Казваш, че твоето съм взел?

Я млъкни бе, дърт козел!

Козел, така ли?

Така, така!

Я си затвори мръсната уста!

А защо слушалката вдигна̀?

Щото телефонът иззвъня!

Млъквам, но да знаеш, че си свиня!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...