30 дек. 2008 г., 12:46

С раждането на Слънцето

706 0 1
                                                                           

                                                                  "За старий свят настават сетни дни;

                                                                     разкъсват се верига след верига..."

 

                                                                                                            Д. Дебелянов

 

 

                         На малкото островче,

                         което разделяше реката на две,

                         лежаха безчувствени отпадъци,

                         подарени от ЩЕДРИ ХОРА!!!

 

                         Кучето, което бяха накацали -

                         като хиляди интелигентни репортери - мухи,

                         се беше разложило

                         и то тънеше в забравата на своя

                         безжизнен ВЪПРОС?

 

 

 

 

                                                                                                                    20. Април

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...