16 окт. 2018 г., 18:11

С теб

837 0 0

В пустош стоим двамата с теб,

обърнати към последния залез на утрото.

Пореден праг, поредно стъпало, летим...

Сънят отнася духа, запраща го във вечната бездна,

обръща го и нежно понася сред шумния порой,

за да се въплати отново, да почувства отново

безкрая на мислите, красивия хаос, цветния полъх на прилива..

Светлинен поток озарява духа, превръща го в ред светлина

и потънал в бяло мигновение, връща го в мрака,

зажаднял за последната капка чиста, безцветна, пустиня,

за топлия унес на тухлена ценност...

И нека двамата с теб изгубим се в тайнството,

Нека горим до последно в омаята на тези тихи, вечни мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mgg Все права защищены

Винаги

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...