В пустош стоим двамата с теб,
обърнати към последния залез на утрото.
Пореден праг, поредно стъпало, летим...
Сънят отнася духа, запраща го във вечната бездна,
обръща го и нежно понася сред шумния порой,
за да се въплати отново, да почувства отново
безкрая на мислите, красивия хаос, цветния полъх на прилива..
Светлинен поток озарява духа, превръща го в ред светлина
и потънал в бяло мигновение, връща го в мрака,
зажаднял за последната капка чиста, безцветна, пустиня,
за топлия унес на тухлена ценност...
И нека двамата с теб изгубим се в тайнството, ...