В пустош стоим двамата с теб,

обърнати към последния залез на утрото.

Пореден праг, поредно стъпало, летим...

Сънят отнася духа, запраща го във вечната бездна,

обръща го и нежно понася сред шумния порой,

за да се въплати отново, да почувства отново

безкрая на мислите, красивия хаос, цветния полъх на прилива..

Светлинен поток озарява духа, превръща го в ред светлина

и потънал в бяло мигновение, връща го в мрака,

зажаднял за последната капка чиста, безцветна, пустиня,

за топлия унес на тухлена ценност...

И нека двамата с теб изгубим се в тайнството,

Нека горим до последно в омаята на тези тихи, вечни мечти.