С теб през хилядолетията...

19 окт. 2011 г., 11:25

Поэзия » Любовная

673 0 3

(безсънна от обич)

Отказва се сънят да спре до мен.

Луната тази нощ с фенер наднича.

Във стаята е светло като ден.

Дълбоко си заспал и равно дишаш.

По скъпите черти с възторг вървя.

Страхувам се мигът да не потъне,

както съдинка в бързата вода...

Ще бдя, ще бдя над теб, докато съмне.

Внезапно ме обгръща топлина.

Очите ти! Тревожни са и питат:

Защо, Любов? Какво ти натежа?

Усмихвам се, а искам да извикам -

Не тръгвай пак, когато зазори!

Боя се да те чакам. Остани си!

Прехапвам устни.

Вънка утрени.

От гъстите треви излитат птици.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-04-06T09:18:37+03:00

Много ми е пролетно..., - майсторка си...!!!
"Вънка утрени.
От гъстите треви излитат птици."
sofia_air (Людмила Билярска)

2011-10-21T06:46:56+03:00

Роси, благодаря ти, мила! Радваш ме с топлото си присъствие!
Eia (Росица Танчева)

2011-10-20T06:51:12+03:00

"Прехапвам устни.
Вънка утрени.
От гъстите треви излитат птици."

!!!