sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
Oct 19, 2011, 11:25 AM

С теб през хилядолетията... 

  Poetry » Love
693 0 3

(безсънна от обич)

 

Отказва се сънят да спре до мен.

Луната тази нощ с фенер наднича.

Във стаята е светло като ден.

Дълбоко си заспал и равно дишаш.

По скъпите черти с възторг вървя.

Страхувам се мигът да не потъне,

както съдинка в бързата вода...

Ще бдя, ще бдя над теб, докато съмне.

Внезапно ме обгръща топлина.

Очите ти! Тревожни са и питат:

Защо, Любов? Какво ти натежа?

Усмихвам се, а искам да извикам -

Не тръгвай пак, когато зазори!

Боя се да те чакам. Остани си!

Прехапвам устни.

Вънка утрени.

От гъстите треви излитат птици.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??