С теб през хилядолетията...
(безсънна от обич)
Отказва се сънят да спре до мен.
Луната тази нощ с фенер наднича.
Във стаята е светло като ден.
Дълбоко си заспал и равно дишаш.
По скъпите черти с възторг вървя.
Страхувам се мигът да не потъне,
както съдинка в бързата вода...
Ще бдя, ще бдя над теб, докато съмне.
Внезапно ме обгръща топлина.
Очите ти! Тревожни са и питат:
Защо, Любов? Какво ти натежа?
Усмихвам се, а искам да извикам -
Не тръгвай пак, когато зазори!
Боя се да те чакам. Остани си!
Прехапвам устни.
Вънка утрени.
От гъстите треви излитат птици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
