Човек (Анна Станоева)
190 4978
24 янв. 2017 г., 15:02

С теб сме като старата ракия 

  Поэзия
2236 5 17

Днес слънцето безоблачно наднича

във чашата ми чай, с ресници нежни,

защото, който знае да обича,

способен е на чувства безметежни.

 

За друго рамо аз не съм мечтала,

в което да опра другарско рамо.

Солените клепачи се усмихват

в мига, когато ме погледнеш само.

 

А с теб сме като старата ракия,

ще преброим годините във края,

преди животът точно да отпие

последната ни глътка към безкрая.

© Анна Станоева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Кюлче Приятелство »

5 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих, поздравления!
  • Старата маса, във старата кръчма
    старата песен отнейде звучи...

    Отпих с удоволствие
  • ...Ще преброим годините във края...Много правилно Анна,като приятелите,истинските остават при всички остоятелства с нас!Благодаря от сърце,че си минала при мен,че си споделила,оценила!Приятен ден!
  • Благодаря ви за подкрепата, приятели!
  • Чудесно е!
  • Последния стих е трепач. Поздрави, Ани!
  • Стихотворението ми хареса! Мнооого! Поздравления!
  • " който знае да обича,
    способен е на чувства безметежни"
    Така е! Стихотворението много ми харесва.
  • Когато мисля за приятелството не ми излиза една фраза от главата: "Рамо до рамо, крило до крило винаги така е било....". Из текст на поета Орлин Орлинов. Затова вкарах рамо-рамо.
  • Много, много ми хареса!
  • Радвам се, че пишеш!
    Рамо - рамо, някак не ми допада...
    Иначе е чуден!
  • Ех,тази стара ракия
    от ферментирани чувства
    и сълзи солени
    налей и на мен
    да се опия!
    Поздрав!
  • Много е добро, оценявам сърдечно!
  • ( страшна дума съм праснала, сори - предизвикахааааа )
  • Анджек де Време беше да се поразсъня
  • Чудно!
  • О, йе, добре че (те) предизивкаха, иначе щеще да мълчиш още сто години
    Браво, Човечкова! Хубаво е.
Предложения
: ??:??