24 янв. 2017 г., 15:02

С теб сме като старата ракия

2.8K 5 17

Днес слънцето безоблачно наднича

във чашата ми чай, с ресници нежни,

защото, който знае да обича,

способен е на чувства безметежни.

 

За друго рамо аз не съм мечтала,

в което да опра другарско рамо.

Солените клепачи се усмихват

в мига, когато ме погледнеш само.

 

А с теб сме като старата ракия,

ще преброим годините във края,

преди животът точно да отпие

последната ни глътка към безкрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих, поздравления!
  • Старата маса, във старата кръчма
    старата песен отнейде звучи...

    Отпих с удоволствие
  • ...Ще преброим годините във края...Много правилно Анна,като приятелите,истинските остават при всички остоятелства с нас!Благодаря от сърце,че си минала при мен,че си споделила,оценила!Приятен ден!
  • Благодаря ви за подкрепата, приятели!
  • Чудесно е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....