С теб сме като старата ракия
Днес слънцето безоблачно наднича
във чашата ми чай, с ресници нежни,
защото, който знае да обича,
способен е на чувства безметежни.
За друго рамо аз не съм мечтала,
в което да опра другарско рамо.
Солените клепачи се усмихват
в мига, когато ме погледнеш само.
А с теб сме като старата ракия,
ще преброим годините във края,
преди животът точно да отпие
последната ни глътка към безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
