Jan 24, 2017, 3:02 PM

С теб сме като старата ракия

  Poetry
2.8K 5 17

Днес слънцето безоблачно наднича

във чашата ми чай, с ресници нежни,

защото, който знае да обича,

способен е на чувства безметежни.

 

За друго рамо аз не съм мечтала,

в което да опра другарско рамо.

Солените клепачи се усмихват

в мига, когато ме погледнеш само.

 

А с теб сме като старата ракия,

ще преброим годините във края,

преди животът точно да отпие

последната ни глътка към безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

The work is a contestant:

5 place

Comments

Comments

  • Чудесен стих, поздравления!
  • Старата маса, във старата кръчма
    старата песен отнейде звучи...

    Отпих с удоволствие
  • ...Ще преброим годините във края...Много правилно Анна,като приятелите,истинските остават при всички остоятелства с нас!Благодаря от сърце,че си минала при мен,че си споделила,оценила!Приятен ден!
  • Благодаря ви за подкрепата, приятели!
  • Чудесно е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...