s7r (Валери Шуманов)
256 444
12 дек. 2008 г., 21:52

С тебе ни събра случайността... (ft. the_r0se) 

  Поэзия
1231 1 18
С тебе ни събра случайността...
                                                                                "Strange how my heart beats
                                                                                                 to find I'm standing on your shore..."
     
    
Аз ли те поканих: "Мила, влез!",
та още даже сънен и замаян,
отворих своя мрачен, стар кафез?
Ти сама ли дойде? Днес не зная.
    
Аз ли те повиках в онзи ден,
макар на километри път от тебе,
или ти самата сгуши се до мен?
Кой кого повика преди време?
         
                                                 Аз ли те попитах: "Kой си ти?" -
                                                че изящество и болка сплиташ
                                          в думи като бисерни сълзи
                                                      и нежно, тихо във душата влизаш?

                                       Аз ли те открих съдбовно,
                                                    или ти ме плахо нощем назова?...
                                               Но сърцето ми като от стомна
                                     пие жадно твоите слова.
          
           
"О, не знам!" - актьорите въздишат,
"О, не знам!" - и сцената мълчи.
И всеки чака друг да му напише
кой кого намерил е, нали?

Кому е нужно - след като сме слепи,
цветя в изсъхнала без плач земя,
където всяка радост е нелепа,
а всеки звук - обесена мечта?
         

                                                   Аз бих могла да бъда твое цвете
                                                        и с утрото да се усмихвам на света,
                                                 ако сълзите ни се слеят в двете
                                       измъчени от самота тела.

                                           А може би е късно за поети
                                            и рано е сами да си решим,
                                                        че неслучайно двама с тебе светим
                                                     в простора от несбъднати мечти.
         
         
Може би! Но чувстваш ли сега
нещо недовършено? В сърцето.
Блъснали се в тъмното комети - 
с тебе ни събра случайността...
           
http://www.youtube.com/watch?v=n08JRxVLKLE
           
* стихотворението е написано с Теодора Драгиева, едно момиче, което значи много за мен...

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??