С тъга

VWtM (Янчо)
17 9

30 мая 2006 г., 23:11

Поэзия

845 0 3

Дните отиват си леко, с тъга,

оставили само спомена блед.

Залезът тихо приветства нощта,

сковано сега е сърцето от лед.

Нощите отиват си леко, с тъга,

скрили сълзите в свойта тъма.

Утринта идва нежелана, сама,

денят угасва без светлина.

Звездите не виждам вече в нощта,

луната – скрита загадка,

слънцето и днес за мен не изгря,

самота – понякога сладка.

Животът отива си леко, с тъга,

живян дълго... за толкова кратко,

но във своята сила той изгоря

родена от слабост, грееща ярко.

2006