С тъга
Дните отиват си леко, с тъга,
оставили само спомена блед.
Залезът тихо приветства нощта,
сковано сега е сърцето от лед.
Нощите отиват си леко, с тъга,
скрили сълзите в свойта тъма.
Утринта идва нежелана, сама,
денят угасва без светлина.
Звездите не виждам вече в нощта,
луната – скрита загадка,
слънцето и днес за мен не изгря,
самота – понякога сладка.
Животът отива си леко, с тъга,
живян дълго... за толкова кратко,
но във своята сила той изгоря
родена от слабост, грееща ярко.
2006
© Янчо All rights reserved.
