30.05.2006 г., 23:11 ч.

С тъга 

  Поезия
747 0 3



Дните отиват си леко, с тъга,

оставили само спомена блед.

Залезът тихо приветства нощта,

сковано сега е сърцето от лед.

 

Нощите отиват си леко, с тъга,

скрили сълзите в свойта тъма.

Утринта идва нежелана, сама,

денят угасва без светлина.

 

Звездите не виждам вече в нощта,

луната – скрита загадка,

слънцето и днес за мен не изгря,

самота – понякога сладка.

 

Животът отива си леко, с тъга,

живян дълго... за толкова кратко,

но във своята сила той изгоря

родена от слабост, грееща ярко.

 
2006

© Янчо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно е, но ми харесва
  • супер е 6
  • От опит знам,че тъгата е преходна,
    щастливи мигове ще дойдат подир нея,
    но щастието също е нетрайно,крехко.
    Ще дойде мрак отново...После ще изгрее...
    6
Предложения
: ??:??