С тъга
Дните отиват си леко, с тъга,
оставили само спомена блед.
Залезът тихо приветства нощта,
сковано сега е сърцето от лед.
Нощите отиват си леко, с тъга,
скрили сълзите в свойта тъма.
Утринта идва нежелана, сама,
денят угасва без светлина.
Звездите не виждам вече в нощта,
луната – скрита загадка,
слънцето и днес за мен не изгря,
самота – понякога сладка.
Животът отива си леко, с тъга,
живян дълго... за толкова кратко,
но във своята сила той изгоря
родена от слабост, грееща ярко.
2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янчо Всички права запазени
