С вкус на безкрайност

От пепелищата ще се завърна.
Сто пъти ме изгори!
Аз пак ще те открия.
Ще опожаря очите ти
и ти ще ме проклинаш.
Сто пъти ще се отрека от теб.
Като леден прах ще те попилея,
в тъмни вечери да сбираш себе си
и когато цял си, ще се върна.
Подпали ме пак от гняв,
кажи, че друга си залюбил.
Със сведен поглед  ще си тръгна,
сама да изгоря до въглен,
после пак ще те намеря
и в моя огън ще те хвърля.
И пак ще те загубя, за да се завърнеш.
После ще ти шепна.
Може би ще те погаля.
Отречи ме, ако ти е тежко,
ако не, в надежда потопи ме.
Свий ръката си в крило
и когато пак затихна,
удави ме в тебе.
Аз отново ще те отрека.
И тъй, додето някой се откаже.
Нали човек от пепел и вода е.
Любов от сажди ще ти донеса в ръка,
потопи я в твойта водна дълбина,
докато  съм кротка...
после ще съм зла.
От пепелищата ще се завърна...