26 апр. 2008 г., 09:32

С времето... 

  Поэзия » Любовная
732 0 1
***
Ден след ден ме караш да летя,
а после да пълзя...
да се смея, без да мога да спра
и да плача, както никога досега...
Но аз искам и да ме радваш,
и да ме разплакваш,
искам и щастието, и болката -
искам просто Теб!

***
Една усмивка и безброй сълзи...
Една прегръдка и без през следващите дни...
Една целувка наяве и още много, но насън...
Защото уви –
не става така, както искам аз
или както искаш ти...
Или искаме точно това,
може би...

И колко ли ще продължи!?...

*
Вчера бях, днес съм
и утре ще бъда с тебе,
за да разбера кой беше,
е и ще бъде с мене...

***

Искаш ме,
но понякога и само някак...
Или просто искаш някоя,
а аз случайно изигравам тази роля.
Но не знам докога ще продължавам
да съм „някоя някога”...
А само как истински бих играла,
винаги и всякак,
ако бях и истински желана,
не понякога и само някак...

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво пишеш мило момиче!Използвай тази дарба,която БОГ ти е дал!Бъди жива и здрава!ЧЕСТИТА КОЛЕДА! Желая ти много творчески успехи! /казвам се Ани-занимавам се с музика-народна певица съм.тел:0878520990
Предложения
: ??:??