С вълшебствата на ти?
Валят завездици от небето.
Погалват моята душа.
Тревога стяга ми сърцето.
Притискам устните. Мълча.
И питам се, защо не мога
с вълшебствата да съм на ти?
И цялата тревога, болка,
да пратя вечен сън да спи?
На всички хора по земята
да сгрея дланите с любов.
Да им възвърна добротата
на тез, обвили я в покров...
А болестите да натиря,
където вечна е тъма,
и здраве свидно да намеря
и да разпръсна по света...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
