Dec 30, 2007, 11:25 AM

С вълшебствата на ти?

  Poetry » Other
1K 0 34
 

 

Валят завездици от небето.

Погалват моята душа.

Тревога стяга ми сърцето.

Притискам устните. Мълча.

 

И питам се, защо не мога

с вълшебствата да съм на ти?

И цялата тревога, болка,

да пратя вечен сън да спи?

 

На всички хора по земята

да сгрея дланите с любов.

Да им възвърна добротата

на тез, обвили я в покров...

 

А  болестите да натиря,

където вечна е тъма,

и здраве свидно да намеря

и да разпръсна по света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълшебница си, Крис!
    Ти можеш да го направиш с прекрасните си стихове!
    Пиши пак, липсваш...
  • Колко си добричка!!! Дано има повече добрина по Земята!
  • Можеш Криси, с думи на обич!
    Щастлива Нова Година!
  • Криси, стиха ти е просто ...вълшебство!
  • Слушай, с това ако го представиш като CV за работа в Пирогов, ще те линчуват. Ще ги обречеш на вечна безработица..... Страхотно е. Много ми хареса!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...