9 дек. 2019 г., 00:45

С вързана уста

600 0 0

С ВЪРЗАНА УСТА


Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти,
от който се страхуваш да си някой си!
Плътта душата не търпи!
Кой си ти? -
Стръв? Човек? Прокълнат Бог?
О, не! Сърцето ти тупти
обречено, самотно, заклеймено.
Едно сърце.
което ще избухне непременно.
Аз искам да крещя,
но чужди шепи ми затварят устните.
В тоя миг как искам да умра,
но редовете да останат писани с пръстите,
в които е пламтяла тази кръв,
бушувала до изнемога!
Ще видя ли света такъв,
какъвто само в редовете мога...?


1981г.
Надежда Борисова Аврамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...