9.12.2019 г., 0:45

С вързана уста

601 0 0

С ВЪРЗАНА УСТА


Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти,
от който се страхуваш да си някой си!
Плътта душата не търпи!
Кой си ти? -
Стръв? Човек? Прокълнат Бог?
О, не! Сърцето ти тупти
обречено, самотно, заклеймено.
Едно сърце.
което ще избухне непременно.
Аз искам да крещя,
но чужди шепи ми затварят устните.
В тоя миг как искам да умра,
но редовете да останат писани с пръстите,
в които е пламтяла тази кръв,
бушувала до изнемога!
Ще видя ли света такъв,
какъвто само в редовете мога...?


1981г.
Надежда Борисова Аврамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...