11 февр. 2011 г., 22:21

Сакрално

787 0 0

Обичам таз страна прекрасна –

макар и малка, макар и тясна.

За мене тя е като майчина утроба...

Люлее  ме от толкова лета,

и сокове пия, и корени пускам...

 

Засега, майко Родино – само ти не си ме предала.

За което от сърце благодаря!

На колене падам,

 целувам земята, небето, цветята

и казвам:

- Създателю, благодаря ти, че създаде България,

и тя е за мене - и ази за нея!

 

Кога разбрах, Родино,

 че толкоз много си ми скъпа?

Когато теб от мене решиха да отнемат!

 

И тогаз роди се чудо, наречено

"Решимост да защитиш ти своята земя".

Макар и сам, ритан и облъскан,

роди се воин!

Щит и броня изгради невидими!

Невидим и незнаен остана той на пост докрай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...