Обичам таз страна прекрасна –

макар и малка, макар и тясна.

За мене тя е като майчина утроба...

Люлее  ме от толкова лета,

и сокове пия, и корени пускам...

Засега, майко Родино – само ти не си ме предала.

За което от сърце благодаря!

На колене падам,

 целувам земята, небето, цветята

и казвам:

- Създателю, благодаря ти, че създаде България,

и тя е за мене - и ази за нея!

Кога разбрах, Родино,

 че толкоз много си ми скъпа?

Когато теб от мене решиха да отнемат!

И тогаз роди се чудо, наречено

"Решимост да защитиш ти своята земя".

Макар и сам, ритан и облъскан,

роди се воин!

Щит и броня изгради невидими!

Невидим и незнаен остана той на пост докрай!