Тук черква е, джамия - там,
а по средата, на чаршия,
е седнал попът до имам
и темите им са от тия,
от Библията и Корана.
Идилия една, седянка
под ореха, на хладна сянка.
Но изведнъж, какво му стана? -
и попът нещичко прошепна,
и ходжата така се сепна,
и не от ужас, не от грях,
отвърна тихичко:
- Аллах!
Какой туй моабет? Аман!
Сакън, папаз, дан чуй шейтан!
С локум ша дойди и сусам,
чи сякаш е шекер байрям!
Ша кажи то " Джанъм, джанъм! " ,
ша слъжи са гюзел ханъм...
© Асенчо Грудев Все права защищены