Смениха се хиляди зими,
денят погрозня от лъжа,
смалиха се песни и рими,
човекът докрай не узря-
разпятия утрото раждат,
самотна е всяка луна,
а в зорите ангели плачат
с очи на деца, и в смъртта.
Ти какво ще сториш си с брата,
лукаво запалил му свещ?
Ще седнеш ли пак на софрата
нечовеко-сам и невеж?....
© Ивита Все права защищены