Сам

Поэзия

691 6 9

Смениха се хиляди зими,

денят погрозня от лъжа,

смалиха се песни и рими,

човекът докрай не узря-

разпятия утрото раждат,

самотна е всяка луна,

а в зорите ангели плачат

с очи на деца, и в смъртта.

Ти какво ще сториш си с брата,

лукаво запалил му свещ?

Ще седнеш ли пак на софрата

нечовеко-сам и невеж?....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ivita_Mirianova (Ивита)

Чувствам се поласкана... Иван, благодаря ти!...Имам още много да уча.

2022-07-16T17:45:18+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Както винаги – прекрасно е! Поздравления!

2022-07-16T17:02:55+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Благодаря ти, Роси.
Извинявам се, че едва сега видях коментара ти!
Успешен и красив да е денят ти!☺

2022-06-18T09:03:47+03:00
Eia (Росица Танчева)

Нашето време, в което човек се чувства безкрайно сам и безпомощен, когато му идва да изчезне, да го няма, ни в синевата, нито в него самия. Въздействаща творба!

2022-05-06T08:26:15+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Мини, Георги, Стойчо, Пепи, благодаря ви, приятели.

2022-04-15T18:11:43+03:00