Сам

Poetry

684 6 9

Смениха се хиляди зими,

денят погрозня от лъжа,

смалиха се песни и рими,

човекът докрай не узря-

разпятия утрото раждат,

самотна е всяка луна,

а в зорите ангели плачат

с очи на деца, и в смъртта.

Ти какво ще сториш си с брата,

лукаво запалил му свещ?

Ще седнеш ли пак на софрата

нечовеко-сам и невеж?....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ivita_Mirianova (Ивита)

Чувствам се поласкана... Иван, благодаря ти!...Имам още много да уча.

2022-07-16T17:45:18+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Както винаги – прекрасно е! Поздравления!

2022-07-16T17:02:55+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Благодаря ти, Роси.
Извинявам се, че едва сега видях коментара ти!
Успешен и красив да е денят ти!☺

2022-06-18T09:03:47+03:00
Eia (Росица Танчева)

Нашето време, в което човек се чувства безкрайно сам и безпомощен, когато му идва да изчезне, да го няма, ни в синевата, нито в него самия. Въздействаща творба!

2022-05-06T08:26:15+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Мини, Георги, Стойчо, Пепи, благодаря ви, приятели.

2022-04-15T18:11:43+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0