25 февр. 2014 г., 21:39

Сам

976 0 1

Лежи на плажа русичко момиче,

едва изгря сребристата луна,

горят очите и текат сълзите,

но не разбрах аз нейната тъга.

 

И тъй небрежно, седнах аз до нея,

очите и избърсах със ръка,

и тя ми каза "Знаеш ли, копнея,

със теб да усетя малко топлина".

 

Момичето лежа в нощта до мене,

една целувка, после още една.

Нощта отмина, мина малко време

събудих се и сам съм на брега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Цолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошна поезия!!Изключително силно и чувствено!!Многоо многоо красиво и влизащо в душата!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!Много ми хареса!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...