25.02.2014 г., 21:39

Сам

975 0 1

Лежи на плажа русичко момиче,

едва изгря сребристата луна,

горят очите и текат сълзите,

но не разбрах аз нейната тъга.

 

И тъй небрежно, седнах аз до нея,

очите и избърсах със ръка,

и тя ми каза "Знаеш ли, копнея,

със теб да усетя малко топлина".

 

Момичето лежа в нощта до мене,

една целувка, после още една.

Нощта отмина, мина малко време

събудих се и сам съм на брега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Цолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошна поезия!!Изключително силно и чувствено!!Многоо многоо красиво и влизащо в душата!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!Много ми хареса!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...