25.02.2014 г., 21:39

Сам

969 0 1

Лежи на плажа русичко момиче,

едва изгря сребристата луна,

горят очите и текат сълзите,

но не разбрах аз нейната тъга.

 

И тъй небрежно, седнах аз до нея,

очите и избърсах със ръка,

и тя ми каза "Знаеш ли, копнея,

със теб да усетя малко топлина".

 

Момичето лежа в нощта до мене,

една целувка, после още една.

Нощта отмина, мина малко време

събудих се и сам съм на брега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Цолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошна поезия!!Изключително силно и чувствено!!Многоо многоо красиво и влизащо в душата!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!Много ми хареса!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...