27 дек. 2011 г., 23:27

Сам 

  Поэзия » Любовная
563 0 1

Пътят свършва, поглеждаш през рамо,
гледаш в мъглата и виждаш силует.

Стъпки аз следвам след тебе безкрайни,
заличени от време, откраднато от теб.

Лицето на миналото те дърпа безгласно,
поемайки назад, ме давиш в морето от празнота.

Белезите, рисуващи по страдащото ми сърце,
пишат историята на нашата любов.

Редовете не спират, сълзите се стичат,
рани, които никога не ще зараснат.

Не ме оставяй да отплавам сам,
протегни се и ела в сърцето ми изцяло.

Разходи се до мен през целия ни живот,
не ме връщай в самотата, от която идвам.

© Иван Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??