Сам
Сам на кръстопътя
се оглеждам околовръст,
накъде да се упътя
със житейския си кръст?
Син голям, семейство -
горе-долу
и тез години и раница
любов -
откъде у мене сили,
воля
да тегля като вол тоз
живот?
Спомени, от вятъра
брулени листа
за верните приятели
отколешни
и днешни верни или
предатели
и свитата в гърдите ми
душа -
лико в кората на
съдбата ми.
Те държат ме прав
върху шепа пръст,
утре тя ще е
отгоре ми -
дотогава една ще
вихри моя хъс
с глас, очи, коси
и спомени!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
И на теб, Ире! 
