Jul 27, 2013, 2:09 PM

Сам

  Poetry » Love
629 0 6

 

 

          Сам на кръстопътя

              се оглеждам околовръст,

          накъде да се упътя

             със житейския си кръст?

 

          Син голям, семейство -

                                      горе-долу

          и тез години и раница

                                             любов -

          откъде у мене сили,

                                                 воля

          да тегля като вол тоз

                                             живот?

 

          Спомени, от вятъра

                                брулени листа

          за верните приятели

                                      отколешни

          и днешни верни или

                                       предатели

          и свитата в гърдите ми

                                              душа -

          лико в кората на

                                     съдбата ми.

 

          Те  държат ме прав

                        върху шепа пръст,

          утре тя ще е

                                      отгоре ми -

          дотогава една ще 

                                вихри моя хъс

          с глас, очи, коси

                                       и спомени!



 

 

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....