27.07.2013 г., 14:09 ч.

Сам 

  Поезия » Любовна
466 0 6

 

 

          Сам на кръстопътя

              се оглеждам околовръст,

          накъде да се упътя

             със житейския си кръст?

 

          Син голям, семейство -

                                      горе-долу

          и тез години и раница

                                             любов -

          откъде у мене сили,

                                                 воля

          да тегля като вол тоз

                                             живот?

 

          Спомени, от вятъра

                                брулени листа

          за верните приятели

                                      отколешни

          и днешни верни или

                                       предатели

          и свитата в гърдите ми

                                              душа -

          лико в кората на

                                     съдбата ми.

 

          Те  държат ме прав

                        върху шепа пръст,

          утре тя ще е

                                      отгоре ми -

          дотогава една ще 

                                вихри моя хъс

          с глас, очи, коси

                                       и спомени!



 

 

                  

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С горещи благодарности, Естрея, Септ, Мартина, Ели, Алекс, Радост, Дани! И на теб, Ире!
  • "...и спомени!", а понякога е хубаво вятърът и тях да отвее някъде далеч. Тъжни, но вълшебни стихове!
  • Закопа ме, изрови ме, възпламени ме и ме заля с вода! Само как ми въздействаш ако знаеш!!!
  • Поздрав!
  • Поздравления!
  • Според мен, за да е щастлив човек- трябва да е в мир с душата си...потърси го някак, може би има пътека...но е обрасла с трева до кръста...
Предложения
: ??:??