Сам
Сам... в пустиня мрачна
Затворен в храм от черна глухота
Тъмнината в мене лик прихваща
Жив ли съм? Аз отговор не ща ..
~~~
Защо във сянка гаснат дните?
Нима чер облак слънцето е скрил?
Студено е – ала в очите ми горят сълзите
За ангела - сърдечен, топъл, мил...
~~~
И в самотата гаснат дните
На живот, безцелно изживян
Във огъня на болка гузно скрита
Гасне споменът, от вятър разпилян...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Все права защищены

