Сам
Сам... в пустиня мрачна
Затворен в храм от черна глухота
Тъмнината в мене лик прихваща
Жив ли съм? Аз отговор не ща ..
~~~
Защо във сянка гаснат дните?
Нима чер облак слънцето е скрил?
Студено е – ала в очите ми горят сълзите
За ангела - сърдечен, топъл, мил...
~~~
И в самотата гаснат дните
На живот, безцелно изживян
Във огъня на болка гузно скрита
Гасне споменът, от вятър разпилян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Всички права запазени

