4 окт. 2007 г., 08:45
Объркан, треперещ, натъжен,
слънчице, нехаеш ти за мен!
Отново страшно заболя,
че бездомна е моята душа.
И пак тук или сега...
вярвам в теб през една сълза!
Няма блянове, мечти
в моите ридаещи очи.
И все пак ти благодаря
за туй, че сърцето ми по теб изгоря -
нищичко от него не остана,
само пепел и кървяща рана! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация