4 oct 2007, 8:45
Сам или да ?
Объркан, треперещ, натъжен,
слънчице, нехаеш ти за мен!
Отново страшно заболя,
че бездомна е моята душа.
И пак тук или сега...
вярвам в теб през една сълза!
Няма блянове, мечти
в моите ридаещи очи.
И все пак ти благодаря
за туй, че сърцето ми по теб изгоря -
нищичко от него не остана,
само пепел и кървяща рана!
А исках просто, поне за миг
откровение да видя в твоя лик.
И желаех аз да разбера,
че искрена поне за миг си била.
Но играеше си, уви,
с моите искрени мечти!
Не искаше или не можеше ти
да открехнеш сърцето си!
Зазидала си го, знам.
Бие то едвам-едвам.
Няма светлина и плам
в този мрачен и пуст капан!
И безгранично ме боли...
Но стига вече... през сълзи -
тръгвам сам в тъмнината,
търсещ в капана светлината!
слънчице, нехаеш ти за мен!
Отново страшно заболя,
че бездомна е моята душа.
И пак тук или сега...
вярвам в теб през една сълза!
Няма блянове, мечти
в моите ридаещи очи.
И все пак ти благодаря
за туй, че сърцето ми по теб изгоря -
нищичко от него не остана,
само пепел и кървяща рана!
А исках просто, поне за миг
откровение да видя в твоя лик.
И желаех аз да разбера,
че искрена поне за миг си била.
Но играеше си, уви,
с моите искрени мечти!
Не искаше или не можеше ти
да открехнеш сърцето си!
Зазидала си го, знам.
Бие то едвам-едвам.
Няма светлина и плам
в този мрачен и пуст капан!
И безгранично ме боли...
Но стига вече... през сълзи -
тръгвам сам в тъмнината,
търсещ в капана светлината!
© Валери Стоилов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря !
-
Много искреност и болка! Добре поднесени!Поздрави от мен!
-
Браво,малко ми е странно да коментирам и оценявам стихотворения на по-възрастни хора от мен...Иначе това е много красиво,поздравявам Ви!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
