Сам или да ?
Объркан, треперещ, натъжен,
слънчице, нехаеш ти за мен!
Отново страшно заболя,
че бездомна е моята душа.
И пак тук или сега...
вярвам в теб през една сълза!
Няма блянове, мечти
в моите ридаещи очи.
И все пак ти благодаря
за туй, че сърцето ми по теб изгоря -
нищичко от него не остана,
само пепел и кървяща рана!
А исках просто, поне за миг
откровение да видя в твоя лик.
И желаех аз да разбера,
че искрена поне за миг си била.
Но играеше си, уви,
с моите искрени мечти!
Не искаше или не можеше ти
да открехнеш сърцето си!
Зазидала си го, знам.
Бие то едвам-едвам.
Няма светлина и плам
в този мрачен и пуст капан!
И безгранично ме боли...
Но стига вече... през сълзи -
тръгвам сам в тъмнината,
търсещ в капана светлината!
слънчице, нехаеш ти за мен!
Отново страшно заболя,
че бездомна е моята душа.
И пак тук или сега...
вярвам в теб през една сълза!
Няма блянове, мечти
в моите ридаещи очи.
И все пак ти благодаря
за туй, че сърцето ми по теб изгоря -
нищичко от него не остана,
само пепел и кървяща рана!
А исках просто, поне за миг
откровение да видя в твоя лик.
И желаех аз да разбера,
че искрена поне за миг си била.
Но играеше си, уви,
с моите искрени мечти!
Не искаше или не можеше ти
да открехнеш сърцето си!
Зазидала си го, знам.
Бие то едвам-едвам.
Няма светлина и плам
в този мрачен и пуст капан!
И безгранично ме боли...
Но стига вече... през сълзи -
тръгвам сам в тъмнината,
търсещ в капана светлината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Стоилов Всички права запазени
