valko (Валери Стоилов)
2 1
4.10.2007 г., 8:45 ч.

Сам или да ? 

  Поезия
388 0 3
Объркан, треперещ, натъжен,
слънчице, нехаеш ти за мен!
Отново страшно заболя,
че бездомна е моята душа.

И пак тук или сега...
вярвам в теб през една сълза!
Няма блянове,  мечти
в моите ридаещи очи.

И  все пак ти благодаря
за туй, че сърцето ми по теб изгоря -
нищичко от него  не остана,
само пепел и кървяща рана!

А исках просто, поне за миг
откровение да видя в твоя лик.
И желаех аз да разбера,
че искрена поне за миг си била.

Но играеше си, уви,
с моите искрени мечти!
Не искаше или не можеше ти
да  открехнеш сърцето си!

Зазидала си го, знам.
Бие то едвам-едвам.
Няма светлина и плам
в този мрачен и пуст капан!

И безгранично ме боли...
Но стига вече... през сълзи -
тръгвам  сам  в тъмнината,
търсещ  в капана светлината!


© Валери Стоилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря !
  • Много искреност и болка! Добре поднесени!Поздрави от мен!
  • Браво,малко ми е странно да коментирам и оценявам стихотворения на по-възрастни хора от мен...Иначе това е много красиво,поздравявам Ви!
Предложения
: ??:??