1 сент. 2010 г., 11:58

Сам реши от този свят да си отидеш

1K 0 0

        Сам реши от този свят да си отидеш
        и никой не разбра какво на душата ти тежи,
        не помисли колко много ще ни липсваш
        и знам, съжаляваш за всички наши пролети сълзи.

 

        Защо се скри и на живота си посегна,
        откъде ти тази сила взе,
        обесвайки се,
        как можа да го направиш
        със собствените си ръце?
       
        Нямаше ли сили
        с трудностите в живота да се бориш,
        нямаше ли сили
        с приятел близък ти да поговориш?

 

        Всички, които наричаше приятели,
        са коварни хора без сърца,
        близките ни се оказаха предатели,
        които грабеха алчно
        вещите ти сега.

 

        Виждаш ли какво след живота остава,
        едно нищо,
        защото животът е борба,
        паднеш ли духом,
        пропада под краката ти всичко
        и потъваш в безкрайна тъмнина.

        Дано душата ти  намери покой в Рая,
        аз знам, че Бог ще ти прости,
        защото винаги добър с всички бил си,
        но никой добротата ти не оцени!       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....