1.09.2010 г., 11:58

Сам реши от този свят да си отидеш

1K 0 0

        Сам реши от този свят да си отидеш
        и никой не разбра какво на душата ти тежи,
        не помисли колко много ще ни липсваш
        и знам, съжаляваш за всички наши пролети сълзи.

 

        Защо се скри и на живота си посегна,
        откъде ти тази сила взе,
        обесвайки се,
        как можа да го направиш
        със собствените си ръце?
       
        Нямаше ли сили
        с трудностите в живота да се бориш,
        нямаше ли сили
        с приятел близък ти да поговориш?

 

        Всички, които наричаше приятели,
        са коварни хора без сърца,
        близките ни се оказаха предатели,
        които грабеха алчно
        вещите ти сега.

 

        Виждаш ли какво след живота остава,
        едно нищо,
        защото животът е борба,
        паднеш ли духом,
        пропада под краката ти всичко
        и потъваш в безкрайна тъмнина.

        Дано душата ти  намери покой в Рая,
        аз знам, че Бог ще ти прости,
        защото винаги добър с всички бил си,
        но никой добротата ти не оцени!       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...