Сам реши от този свят да си отидеш
        и никой не разбра какво на душата ти тежи,
        не помисли колко много ще ни липсваш
        и знам, съжаляваш за всички наши пролети сълзи.

        Защо се скри и на живота си посегна,
        откъде ти тази сила взе,
        обесвайки се,
        как можа да го направиш
        със собствените си ръце?
       
        Нямаше ли сили
        с трудностите в живота да се бориш,
        нямаше ли сили
        с приятел близък ти да поговориш?

        Всички, които наричаше приятели,
        са коварни хора без сърца,
        близките ни се оказаха предатели,
        които грабеха алчно
        вещите ти сега.

        Виждаш ли какво след живота остава,
        едно нищо,
        защото животът е борба,
        паднеш ли духом,
        пропада под краката ти всичко
        и потъваш в безкрайна тъмнина.

        Дано душата ти  намери покой в Рая,
        аз знам, че Бог ще ти прости,
        защото винаги добър с всички бил си,
        но никой добротата ти не оцени!