30 мар. 2017 г., 12:18

Сам с тишината! 

  Поэзия
411 6 8

След залеза стоеше мълчаливо

със пожълтяла снимка във ръка,

до него, трепкаше кандило

а в стаята, цареше тишина!

 

На пролетта отдавна каза "Сбогом" —

със цвят на вишни, с мирис на трева!

Животът се превърна в изнемога,

очите се изпълваха с тъга!

 

Все още помнеше летата —

как будеше се с първата роса,

заплиташе си слънце във косата

а после, преобръщаше света!

 

Все тъй стоеше мълчаливо,

разбра, дошла е утринта!

За кой ли път човекът не заспива,

осъмваше със свойта тишина!

© Руми Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, скъпи приятели! Нека тишината около вас ви носи само радост и спокойствие!
  • Тишината боли, тишината шепти, но не затваря очите. Браво! Поздрави!
  • С Веси - наистина запомнящ се стих!...
    Поздрави, Руми!...
  • Тягостно...страшно е да си сам! Предала си го много добре, Руми! Поздрави от мен!
  • Невероятен стих! Силно въздействащ и запомнящ се! Приеми поздравленията ми, Руми и ти благодаря!
  • Безсънна тъга! Колко хубаво си го изживяла,преди да бъде превърнато в поезия! Браво,Руми!🔕
  • Руми...!
  • Невероятно точно пресъздаваш усещането на самотника и атмосферата на неговата обител, Руми. Смея да твърдя това, защото познавам много такива самотници. Дори отраснах сред подобни. Много често ние ги оплакваме, все едно са вече мъртви и им съчувстваме. Нерядко те остават самотни до гроб, стоейки пред кандилото и с лице към спомените си и към покойниците си. Подтискащо е, но има и нещо поетично в тази тиха и изстрадана самота. Бих добавил - дори нещо възвишено. Нещо, което калява духа за Отвъдното. Трагично е единствено когато тези самотници са възрастни хора без достатъчно средства за препитание. В този случай се сещам за една мисъл на Аристотел, който пита: "Коя е най-тъжната гледка на този свят?" И си отговаря: "Беден старец!" Великолепно стихотворение си написала и го слагам в Любими.
Предложения
: ??:??