Сам с тишината!
След залеза стоеше мълчаливо
със пожълтяла снимка във ръка,
до него, трепкаше кандило
а в стаята, цареше тишина!
На пролетта отдавна каза "Сбогом" —
със цвят на вишни, с мирис на трева!
Животът се превърна в изнемога,
очите се изпълваха с тъга!
Все още помнеше летата —
как будеше се с първата роса,
заплиташе си слънце във косата
а после, преобръщаше света!
Все тъй стоеше мълчаливо,
разбра, дошла е утринта!
За кой ли път човекът не заспива,
осъмваше със свойта тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
