Mar 30, 2017, 12:18 PM

Сам с тишината!

  Poetry
641 7 8

След залеза стоеше мълчаливо

със пожълтяла снимка във ръка,

до него, трепкаше кандило

а в стаята, цареше тишина!

 

На пролетта отдавна каза "Сбогом" —

със цвят на вишни, с мирис на трева!

Животът се превърна в изнемога,

очите се изпълваха с тъга!

 

Все още помнеше летата —

как будеше се с първата роса,

заплиташе си слънце във косата

а после, преобръщаше света!

 

Все тъй стоеше мълчаливо,

разбра, дошла е утринта!

За кой ли път човекът не заспива,

осъмваше със свойта тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, скъпи приятели! Нека тишината около вас ви носи само радост и спокойствие!
  • Тишината боли, тишината шепти, но не затваря очите. Браво! Поздрави!
  • С Веси - наистина запомнящ се стих!...
    Поздрави, Руми!...
  • Тягостно...страшно е да си сам! Предала си го много добре, Руми! Поздрави от мен!
  • Невероятен стих! Силно въздействащ и запомнящ се! Приеми поздравленията ми, Руми и ти благодаря!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...