12 февр. 2025 г., 12:26

Сам в парка

362 0 1

В безгрижните дни на своето детство,

с авери играем безбройни игри.

Смях и шеги, забавление, вместо,

безкрайни проблеми, грешки, лъжи.

 

В онези моменти, дали си оставал,

до малко по-късно, докато стъмни.

И дали сам си се осъзнавал:

всичко на тебе принадлежи.

 

Всяка пързалка, люлка и топка,

всяка лопатка и кофичка там.

Няма кой да ни пипа нещата.

Играеш със всичко, но пък си сам.

 

Интереса го губим, почти моментално,

ако няма с кой да играем, нали?

Така става също и по-късно в живота.

Когато започнем да гоним пари.

 

С авери мечтаем, когато сме млади,

а изпълняваме по отделно, сами.

И след всеки успех губят от чара си,

останалите ни материални мечти.

 

Строим празни къщи, гости не идват.

Караме много скъпи коли,

на пътническите седалки, на които,

никога пътник не сяда, уви.

 

Казваме си - на върха най-самотно е.

Само вятър се чува и падат мъгли.

От тях ставаме глухи и слепи.

За искрена обич, смях и сълзи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...