12 февр. 2025 г., 12:26
В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал,
до малко по-късно, докато стъмни.
И дали сам си се осъзнавал:
всичко на тебе принадлежи.
Всяка пързалка, люлка и топка,
всяка лопатка и кофичка там.
Няма кой да ни пипа нещата.
Играеш със всичко, но пък си сам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация