12.02.2025 г., 12:26

Сам в парка

357 0 1

В безгрижните дни на своето детство,

с авери играем безбройни игри.

Смях и шеги, забавление, вместо,

безкрайни проблеми, грешки, лъжи.

 

В онези моменти, дали си оставал,

до малко по-късно, докато стъмни.

И дали сам си се осъзнавал:

всичко на тебе принадлежи.

 

Всяка пързалка, люлка и топка,

всяка лопатка и кофичка там.

Няма кой да ни пипа нещата.

Играеш със всичко, но пък си сам.

 

Интереса го губим, почти моментално,

ако няма с кой да играем, нали?

Така става също и по-късно в живота.

Когато започнем да гоним пари.

 

С авери мечтаем, когато сме млади,

а изпълняваме по отделно, сами.

И след всеки успех губят от чара си,

останалите ни материални мечти.

 

Строим празни къщи, гости не идват.

Караме много скъпи коли,

на пътническите седалки, на които,

никога пътник не сяда, уви.

 

Казваме си - на върха най-самотно е.

Само вятър се чува и падат мъгли.

От тях ставаме глухи и слепи.

За искрена обич, смях и сълзи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...