17 июн. 2007 г., 21:18

Сам във мрака

1.4K 0 3

Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

ти виждаш страшни образи, змии,

сякаш тъмна участ ще те сполети.


Мислиш, че си сам, единствен тук,

а всички страшни призраци напук

при тебе са се насъбрали

и издават звуци на зловещи хали.


Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

знай, че някой близък, светъл ден и час

ще те намеря, ще изгоня всеки призрак аз.


И във мрака няма сам да бъдеш вече,

този дълго чакан ден не е далече.

Знай, че няма вечно ти да бъдеш там,

няма още дълго да си сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меги Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еми Меги,то след такова стихотворение просто човек трябва да се усмихне и да продължи нататък,но вече като по-добър човек!Това направи стиха ти с мен,благодаря!
  • Много е хубаво!!!
  • Добре дошла, Меги!
    Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...