Jun 17, 2007, 9:18 PM

Сам във мрака

  Poetry
1.3K 0 3

Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

ти виждаш страшни образи, змии,

сякаш тъмна участ ще те сполети.


Мислиш, че си сам, единствен тук,

а всички страшни призраци напук

при тебе са се насъбрали

и издават звуци на зловещи хали.


Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

знай, че някой близък, светъл ден и час

ще те намеря, ще изгоня всеки призрак аз.


И във мрака няма сам да бъдеш вече,

този дълго чакан ден не е далече.

Знай, че няма вечно ти да бъдеш там,

няма още дълго да си сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Меги Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еми Меги,то след такова стихотворение просто човек трябва да се усмихне и да продължи нататък,но вече като по-добър човек!Това направи стиха ти с мен,благодаря!
  • Много е хубаво!!!
  • Добре дошла, Меги!
    Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...