17.06.2007 г., 21:18

Сам във мрака

1.3K 0 3

Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

ти виждаш страшни образи, змии,

сякаш тъмна участ ще те сполети.


Мислиш, че си сам, единствен тук,

а всички страшни призраци напук

при тебе са се насъбрали

и издават звуци на зловещи хали.


Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

знай, че някой близък, светъл ден и час

ще те намеря, ще изгоня всеки призрак аз.


И във мрака няма сам да бъдеш вече,

този дълго чакан ден не е далече.

Знай, че няма вечно ти да бъдеш там,

няма още дълго да си сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еми Меги,то след такова стихотворение просто човек трябва да се усмихне и да продължи нататък,но вече като по-добър човек!Това направи стиха ти с мен,благодаря!
  • Много е хубаво!!!
  • Добре дошла, Меги!
    Поздрави за хубавия стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...