Сам във мрака

17 jun 2007, 21:18

Poesía

1002 0 3

Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

ти виждаш страшни образи, змии,

сякаш тъмна участ ще те сполети.

Мислиш, че си сам, единствен тук,

а всички страшни призраци напук

при тебе са се насъбрали

и издават звуци на зловещи хали.

Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

знай, че някой близък, светъл ден и час

ще те намеря, ще изгоня всеки призрак аз.

И във мрака няма сам да бъдеш вече,

този дълго чакан ден не е далече.

Знай, че няма вечно ти да бъдеш там,

няма още дълго да си сам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Adrianinho_ (Станислав Димов)

2007-11-11T16:42:55+02:00

Еми Меги,то след такова стихотворение просто човек трябва да се усмихне и да продължи нататък,но вече като по-добър човек!Това направи стиха ти с мен,благодаря!
AnnaFreak (Моника Запрянова)

2007-08-26T14:28:02+03:00

Много е хубаво!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-06-17T21:26:35+03:00

Добре дошла, Меги!
Поздрави за хубавия стих!