17 jun 2007, 21:18

Сам във мрака

  Poesía
1.3K 0 3

Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

ти виждаш страшни образи, змии,

сякаш тъмна участ ще те сполети.


Мислиш, че си сам, единствен тук,

а всички страшни призраци напук

при тебе са се насъбрали

и издават звуци на зловещи хали.


Когато сам седиш във мрака

и вкъщи никой няма да те чака,

знай, че някой близък, светъл ден и час

ще те намеря, ще изгоня всеки призрак аз.


И във мрака няма сам да бъдеш вече,

този дълго чакан ден не е далече.

Знай, че няма вечно ти да бъдеш там,

няма още дълго да си сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еми Меги,то след такова стихотворение просто човек трябва да се усмихне и да продължи нататък,но вече като по-добър човек!Това направи стиха ти с мен,благодаря!
  • Много е хубаво!!!
  • Добре дошла, Меги!
    Поздрави за хубавия стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...